Регистрация по ЗДДС
Регистрация, дерегистрация и особености:
Живеем в много динамични времена, бизнесът в които се развива със значителни темпове и всяка една секунда е от значение. Той бива подлаган на многократни изменения и изпитания от законова гледна точка както на национално, така и на международно ниво и необходимо винаги да е „в крак с времето“ за да може да се развива по най-оптималният и ефективен начин.
ДДС регистрациите остават значително константни, като видове, но са толкова много на брой и обхващат толкова различни хипотези, затова е хубаво да следим стриктно изменящият се законов свят за да можем да предложим най-точната и бърза услуга по този въпрос:
Това е всяка фирма (а в някои случаи дори физическо лице), която извършва продажби на стоки. Или услуги на територията на страната(и не само, но затова малко-по надолу) и те надвишат 50 000лв. за 12 последнователни месеца. Преди текущият подлежи на задължителна регистрация по чл.96,ал.1.
Регистрацията се извършва чрез подаване на заявление за регистрация по ДДС. След проверка от страна на данъчните органи, те издават акт за регистрация. Важно е да се отбележи, че лицето се счита за регистрирано и съответно трябва да започне да начислява ДДС върху продажбите си. Считано от датата, на която му е връчен актът за регистрация.
Освен задължителна регистрация по ДДС, тя може да бъде и доброволна. Това означава, че всяко лице, за което няма основание за задължителна регистрация, може да избере регистрация.
Процедурата по регистрация става с подаване на заявление за регистрация по избор в НАП. В резултат на това данъчната администрация издава удостоверение за регистрация. От датата на услугата лицето трябва да начисли ДДС върху своите продажби.
Важно е да се отбележи, че след като се регистрира по ДДС, лицето трябва да начисли ДДС върху всички свои продажби. В този смисъл не е възможно да се подходи избирателно, въпреки че регистрацията по ДДС не беше задължителна.
Обикновено такава регистрация се инициира от фирми, чиито контрагенти (клиенти и доставчици) са предимно регистрирани по ДДС лица. Това е така заради възможността за ползване на данъчен кредит или по-популярното наименование „възстановяване на ДДС“.
Специалната регистрация по ДДС за услуги е регламентирана в чл. 97а от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба всяко лице, което възнамерява да получи (закупи) услуга от установен извън България изпълнител. Това са напр. Google, Facebook, Booking, Airbnb, Instagram, LinkedIn. Следва да се регистрира по ДДС и за целта да подаде уведомление за регистрация не по-късно от 7 дни преди получаване на съответната услуга.
Тук е важно да се отбележи, че няма значение дали контрагентът е установен в държава-членка на ЕС или в трета страна или територия. (За трета държава се счита всяка страна извън ЕС).
Ситуацията, в която лицето възнамерява да предоставя услуги в чужбина, е малко по-различна. В този случай е налице основание за задължителна регистрация по чл. 97а възниква само в случаите, когато лицето предоставя тези услуги на данъкоплатци от ЕС.
Това означава, че от една страна е важно лицето/организацията да е установено само в ЕС. От една страна, и да бъде данъчно задължено лице, от друга. Данъчно задължено лице е всяко лице, което ни е предоставило валиден ДДС номер (наричан ДДС номер).
Какви са последиците, предимствата и недостатъците от тази специална задължителна регистрация? На първо място, важно е да се отбележи, че лице, което е регистрирано на основание чл. 97а няма право на данъчен кредит. Това означава, че лицето не може да възстанови ДДС, както е при общата регистрация по ДДС.
Следващата особеност е, че фирмата трябва да плати ДДС за услугите, получени от чужбина. Това става чрез т. нар. самоначисляване на ДДС. Това всъщност е най-неприятната последица от тази регистрация. Това е така защото за всяка услуга, закупена от чужбина, лицето ще трябва реално да плаща данък в държавната хазна.
Третата особеност, на която ще обърнем внимание е, че за всички продажби на услуги към данъкоплатци от ЕС , лицето ще дължи данък от 20%. Той трябва да бъде внесен на държавата до 14-то число на всеки месец.
След това можем да посочим една положителна последица от тази регистрация. Свързано е с това, че за останалите продажби не следва да се начислява ДДС. Това означава, че всички свои продажби, с изключение на продажбите на услуги за ЕС, лицето/юридиката не дължи данък и се счита за нерегистрирано по ДДС.
На последно място ще обърнем внимание на факта, че приходите от продажби на услуги на данъчно задължени лица от ЕС са изключени и не участват във формирането на оборота за задължителна регистрация по чл. 96 от закона.
Тук е важно да се отбележи обаче, че наличието на регистрация по чл. 97а не освобождава лицето от задължението му да се регистрира по общия ред при достигане на облагаем оборот 100 000 лв. В този случай общата регистрация ще припокрие специалната и тя ще бъде анулирана.
Положителната страна в тази ситуация ще бъде, че ще отпадне забраната за ползване на данъчен кредит.
Следващата специална регистрация, на която бихме искали да обърнем внимание, е свързана с покупка на стоки от Европейския съюз.
Важно условие тук е физическото движение на стоките да е от държава членка към България. При тези транзакции доставчикът е регистриран по ДДС в собствената си държава. Следователно трябва да предостави своя ДДС номер на българската фирма. Тъй като трябва посочете това в специална декларация, наречена VIES декларация.
Всички лица, които в рамките на една календарна година закупят стоки на стойност над 20 000 лв., са длъжни да извършат такава регистрация.
Важно е да се отбележи, че тази разпоредба не се отнася за случаите, когато новите превозни средства и стоки подлежат на облагане с акциз. Нови превозни средства са тези, за които не са изтекли 6 месеца от датата на първоначална регистрация и пробегът им не надвишава 6000 километра.
Примери за акцизни стоки са алкохол, цигари и енергийни продукти и електричество. При тази регистрация също е забранено използването на данъчен кредит (възстановяване на ДДС).
Лицето трябва да заплати 20% ДДС за всяка покупка на стоки от ЕС. Освен това можем да посочим една положителна последица от тази регистрация. Свързано е с това, че за продажбите им, стига да не са услуги за ЕС, лицето не дължи данък и се счита за нерегистрирано по ДДС.
Има много чуждестранни компании на пазара, които правят бизнес в цяла Европа. Дори и в чужбина, като по този начин достигат до по-широка гама от услуги / стоки, които предлагат.
С бързите темпове на глобализация и все по-бързото развитие на ИТ технологиите, международният аспект на бизнеса вече не е „просто мираж“. Напълно постижима цел, която много бързо може да го изстреля в непознати, но и по-печеливши води.
Процесът е много, много важна част от неговото развитие и растеж. За тази цел някои компании подлежат на задължителна регистрация по ДДС в България. Промени след 01.07.2021 г.
След 01.07.2021 г. Европейският съюз направи сериозна реформа на правилата за ДДС. Промените ще засегнат всички, които продават стоки и услуги в Европейския съюз на данъчно незадължени лица.
Всички физически лица, както и фирмите, които не са регистрирани по ДДС, се считат за данъчно незадължени лица.
Какво е новото?
След 01.07.2021 г. фирмите, които продават стоки на физически лица от Европейския съюз при достигане на оборот от 10 000 евро в рамките на един календар година ще има две възможности:
– Едната възможност е да се регистрират по ДДС във всяка отделна държава, в която имат продажби. Нашият екип не препоръчва тази опция, тъй като е изключително скъпа и трудна за бизнеса.
– Втората възможност е да се регистрирате по специален режим, който е известен като „One Stop Shop (OSS)“.
Регистрацията по този режим по принцип не е задължителна. Ако лицето избере да не се регистрира, трябва да се обмисли първата опция.
Какво е характерно за режима „OSS“?
Ако обаче лицето избере да се регистрира по режим „OSS“, то ще трябва да начисли ДДС по ставката, валидна за съответната държава, в която продава. Например за Германия ще начислява 19% ДДС. За Гърция ще начислява 24% ДДС и т.н. Облекчението, което предоставя този режим е, че администрирането на данъчните задължения ще се извършва пред българската НАП, а не пред чуждата.
Това означава, че дружеството ще трябва да подаде декларация по ДДС за тези продажби в българската НАП и съответно ще плати данъчното си задължение отново към българската НАП. Независимо че не прилага българската данъчна ставка от 20%.
Дерегистрацията по ДДС е процедура, която следва да се инициира от фирмата.
Това става чрез подаване на заявление за дерегистрация. След успешна дерегистрация, лицето вече ще се счита за нерегистрирано по ДДС и трябва да спре да начислява ДДС върху продажбите. Съответно правото на ползване на данъчен кредит се прекратява.
За да бъде дерегистрирано едно лице по ДДС, трябва да са налице определени условия, които са изчерпателно изброени в закона.
На първо място те зависят от основанието, на което лицето е регистрирано. Ако лицето е регистрирано на основание задължителна регистрация по чл. 96, за да може да подаде заявление за дерегистрация, оборотът на лицето за последните 12 месеца трябва да е под 50 000 лв. Тоест да е отпаднало основанието, поради което лицето се е регистрирало.
Ако лицето е регистрирано на осн. на регистрация по избор – чл. 100. Следователно, за да можете да се отпишете, трябва да са изминали поне 12 месеца от датата на регистрация.
Специфичното тук е, че тези 12 месеца започват да се броят от годината, следваща годината, в която лицето се е регистрирало.
При специалните регистрации основанията за дерегистрация следват общото правило, което е:
– Ако основанието, на което е извършена регистрацията, е отпадна, то лицето има право да подаде заявление за отписване.
Трябва да обърнем внимание на още една важна особеност. При дерегистрация по ЗДДС лицето следва да върне ползвания данъчен кредит за всички стоки, които са налични към датата на дерегистрацията.